РАЗПА̀ДАНЕ ср. Отгл. същ. от разпадам и от разпадам се; разпад. По-високото стопанско и обществено развитие на гръцките колонии ускорило разпадането на първобитнообщинния строй у тези тракийски племена, които живеели най-близо до гръцките колонии. Ист. VII кл, 8. Нарасналата задруга се е превръщала в род, чието разпадане е давало нови задруги. Ив. Хаджийски, БДНН I, 14. При покълването на семената в клетките на зародиша се образуват вещества, наречени ферменти, които подпомагат разпадането на скорбялата до захари. Бтн VI кл, 23. Разпадане на радиоактивните елементи.
◊ Радиоактивно разпадане. Физ. Хим. Процес на превръщане на атомните ядра на някои химични елементи в ядра на други химични елементи, при което се излъчват алфа-, бета- или гама-лъчи; радиоактивен разпад. Нашата Земя също се е образувала от тази [прахова и метеорна] материя и нажежаването ѝ представлява вторично явление, причини за което са процесите на радиоактивно разпадане. Б. Ангелов, ЗМ, 12. Радиоактивното разпадане е постоянен процес, който не се влияе от никакви химични реакции или пък от висока температура. Вл. Андреев, АЕ, 9.