РАЗПА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. 1. Който е свързан с разпад. Процесите в растителния и животинския организъм, които представляват най-сложните синтетични и разпадни процеси, .., са до голяма степен резултат на ония тайнствени катализатори на живата клетка, наречени ензими. Хим. VII кл, 1950, 89.

2. Който е получен в резултат от разпад. По-късно се откри, че тези мини са богати на радиоактивни руди и галериите са изпълнени с газа радон, първият разпаден продукт на радия. Вл. Андреев, АЕ, 50. В състава на етеричното масло, получено чрез дестилация с водна пара, влизат разпадни продукти с неприятна миризма. Д. Станева и др., БВД [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)