РАЗПА̀ЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпалвам и от разпалвам се. Старата не престана да събира [клечки и шишарки], но всичко изсипваше до дръвника. — За разпалване, да е насгода — оправдаваше се тя, без да я пита някой. Г. Караславов, Тат., 150. За нейното [на Първата световна война] избухване имало и други причини. Твърде много допринесли за разпалването на световния пожар острите национални борби в Австро-Унгария, Русия и Турция. Ист. VII кл, 118. Ограничението спрямо изказвания, които съставляват призиви към разпалване на вражда, е основано на заложените в Конституцията ценности като търпимост, взаимно уважение, както и на забраната да се пропагандира омраза на расова, национална, етническа или религиозна основа. ЮС, 1999, кн. 2, 45. Разпалване на гражданска война. Разпалване на конфликти. Разпалване на омраза.