РАЗПА̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпаля като прил. 1. Който е обхванат от много силно чувство, възбуда, вълнение. Почнаха да трошат чаши, разбиха едно стъкло, .. Райчо изскочи от празната изба, .. Грабна стъргалката и се втурна към разпалените мъже. А. Каралийчев, ПГ, 76. — Брадви, брадви! Скоро донесете брадви, за да строшим вратата! — викаше разпалената тълпа, като че сам султанът да беше са затворил в казаните хамбари. З. Стоянов, ЗБВ III, 28. // Който проявява силно желание за нещо, влага въодушевление, плам в някаква дейност; въодушевен, ентусиазиран, запален, пламенен. Стойко беше по-разпален партизанин от него [Юрталана], .., спореше и се дърлеше из кръчмите и кръстопътищата. Г. Караславов, С, 133. Няколко буйни младежи, .., начело с младия адвокат Вълканов, разпален водач на местната опозиция, бяха свикали митинг против правителството. Т. Влайков, Съч. III, 58. Идваха и други по-разпалени млади люде, слушаха гневните му словесни избухвания, но погледите им бяха насочени към Лазара — чакаха да чуят той какво ще каже. Д. Талев, ПК, 669-700. Неофит Бозвели .., най-разпаленият деец на черковната борба, организирал многохилядните български еснафи в Цариград за извоюване на своя черква. Г. Бакалов, Избр. пр, 136. „Оружия, оружия“, известява ни ся, че викали пламенно някъде разпалени патриоти, на които милото отечество ся намирало в критическо положение. Ч, СбПер. п I, 90.
2. В който се проявява или намира израз много силно чувство, възбуда, вълнение или силно желание за нещо, въодушевление, плам; пламенен. Жедни бяха душите им да чуят разпаленото слово на „даскала“ и всеки път излазяха от него с бодри лица и светнали погледи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. Все такива разговори, повече или по-малко разпалени и страстни, бяха залисали по това време всички в кръчмата. Й. Йовков, Ж 1945, 15. Едно събрание, една разпалена реч и свършено — създаде се читалище. Елин Пелин, Съч. IV, 141-142. — Аз него не искам и да го видя — отвърна решително Райка, която бе и стресната, и някак обрадвана от разпалените Ненкови думи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 143. Отплувал към остров Церцира. Там стояли в пристанището няколко картагенски кораби: приели го с разпалени викове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 313. Слогът на учителя трябва да е разпален и привлекателен. Ч, 1875, бр. 12, 552.
3. Който е способен на силни изживявания, чувства; пламенен, буен. Всред общийт страх Питей, момък разпален и дълбокомислен, не може да обуздае стремленията на гневът си. Пч, 1871, кн. VI, 92. При такива доказателства не можем да се съмняваме, че не е имало едно разпалено и нежно сърце в гърдите на Милтона. Ч, 1875, бр. 11, 503.
4. За чувство, душевно състояние, действие и др. — който се проявява бурно, силно, неудържимо; пламенен. Той беше твърде обичен на младежите за своя весел, откровен нрав и разпален патриотизъм. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. Разпалените партизански борби никога не ги събираха наедно. Й. Йовков, ЧКГ, 77. Благодарение на неговото разпалено родолюбие и готовността му да жъртвува все за народното въздигане, трийсет и осемте енории, които съставят неговата гражданска епархия, имат 71 добре уредени училища и за двата пола. Ч, 1875, бр. 1, 19-20.
5. Остар. Възпален, раздразнен. Нъ когато очите са разпалени или когато умът много ся смути от скръб, .., то по-много от тая течност [сълзите] втича в окото. НКАФ (превод), 118-119.