РАЗПАЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Разпалване. Ако не можеш да отбегнеш това, чтото душата ти да ся не обладае от гняв, от негодувание и от силен болеж, то поне гледай .. да ся овардиш толкоз, чтото в първото разпаление на страстта да не говориш или правиш нечто. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 143. Обявявали война с известни церемонии. Тази тържественост длъжна била да задържа необузданите разпаления на дивите страсти. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 262.
2. Разпаленост. И двамата говориха с толкоз разпаление и дадоха потребната тежест на основателните Коломбови думи, щото нито царицата, нито царят можеха вече да ся противят. П. Кисимов, ОА I (превод), 17.
3. Възпаление; запаление. Ако са яде, преди да ся смеле прежнето ястие, то несмлените частици от ястието щат преминат в червата .. и щат причинят разпаление и болест. НКАФ (превод), 48-49. Когато едно зърно пясък или една клечица влезе в окото, те произвеждат разпаление. ИЗ 1877, 3.