РАЗПАЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Разпален, въодушевен, пламенен. Излезе .. патриотически лист, който с разпалителни статии изразяваше политическите тежнения на гръцките елементи в Турско. Ив. Вазов, ИСМ, 53. Сервер паша подействува чрез канцеларията на цензурата, за да се прекратят разпалителните из вестниците разсъждения по въпросът. Св. Миларов, Н, 1883, кн. 2, 150. Слогът на романа бива съобразен с обстоятелствата — жив, .., занимлив и разпалителен. Д. Войников, РС, 193. Рауф паша са кани да въведе някои строги мерки, .., защото са бои да не поднесат новите посланици още по-разпалителни протести. НБ, 1876, бр. 32, 126.
2. Пикантен, лютив, раздразващ. Не давайте на детето нито след четвъртата година много тестяни храни, нито пък твърди или люти и разпалителни ястия. Хр. Данов, Лет., 1869, 102.