РАЗПАЛЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от разпалителен; разпаленост, въодушевление, плам. Страстните изражения [в литературното произведение] тряба да си имат мярката. Тази мярка зависи от важността на предмета. Тъй, голяма разпалителност за маловажни работи си няма мястото. Д. Войников, РС, 239.