РАЗПА̀ЛЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); разпа̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разпалвам. Той заудря с дръжката на пушката, но това още разпаляше огъня. В няколко секунди пламъците обгърнаха целия кръстец. Ив. Вазов, Съч. XII, 19. Желанието да се спаси от това проклето царство на магията разпаляше душата му. Елин Пелин, ЯБ, 141. Естеството не е дало на чиляка да живей сам, затова той кога е сам, усамотението му развива въображението и разпаля фантазията. Ц. Гинчев, ДТ, 21. Те [богомилските учители] разпаляха религиозната вражда между българите и гърците. Р. Каролев, УБЧИ, 102-103. разпалям се, разпаля се страд.
РАЗПА̀ЛЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); разпа̀ля се св., непрех. Разпалвам се. Праханта се разпаляше и пушеше. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 124. Отварям уста и говоря. Страшни работи! Обсипвам противника с клевети, трупам обвинение след обвинение. .. И колкото повече говоря, повече се разпалям. Елин Пелин, Съч. IV, 186-187. Безпомощен и зле притиснат, сега на него не оставаше нищо друго, освен да си понесе позора и покорно да слуша укорите на жена си. А тя колкото по̀ надумваше, толкова по̀ се разпаляше. Ст. Чилингиров, Ж, 51. Като ся разпаляше в разговорът си, ставаше прав, разхождаше ся с големи крачки. БКн, 1859, кн. 2, 228. На болните са разпалял езикът, очите и гърлото; страшно ги мъчали вътрешна жега и горещата жажда. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 210.