РАЗПА̀ЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар и диал. Отгл. същ. от разпалям и от разпалям се; разпалване. Сичките гореказани племена гледат едно на друго не само недоверчиво, но даже и злобно. А в последните петдесет години при това взаимно разпаляне са е присъединила и общата завист към Сърбия. НБ, 1876, бр. 15, 58-59.