РАЗПАРЦАЛО̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпарцалосам като прил. Разг. Който е раздърпан, изпокъсан, на парцали; разпарцаливен. Под южния прозорец на стаята имаше втори дъсчен шкаф, масивен и овехтял като първия, натъпкан по същия начин с пожълтели и разпарцалосани брошури и книги. А. Гуляшки, ДМС, 8. Докараха го по етапен ред, брадясал и одрипавял като пътуващ дервиш. Първата му работа беше да наточи бръснача и да се обръсне. Разпарцалосаните „градски“ дрехи изгори на бунището. Д. Жотев, ЕР [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)