РАЗПАРЧЕТО̀СВАМ, -аш, несв.; разпарчето̀сам, -аш, св., прех. Разг. 1. Правя нещо да стане на отделни парчета, късове; разпарчосвам. Отсреща звярът се взираше в нея, все едно обмисляше как да я разпарчетоса по-ловко. Тя запищя толкова пронизително, че запуши ушите си с длани. Вл. Зарков, ПМС (превод) [еа]. Агава, царицата майка, .. убива сина си, разпарчетосва го, издига главата му като трофей. Д. Табакова, СМ (превод) [еа]. Разпарчетосах чаршафа на ивици.

2. Прен. Разделям нещо на множество части, дялове, парчета; разпокъсвам, разпарчосвам. Първият парцел обаче вече е захапан от строителството в неговата южна част, .., а вторият дори и общинарите трудно могат да разпарчетосат и продадат. Кеш, 2005, бр. 11, 18. Ако бъдат удовлетворени претенциите на собствениците на земите, терените ще бъдат разпарчетосани. Кап., 2008, бр. 14, 16. разпарчетосвам се, разпарчетосам се страд.

РАЗПАРЧЕТО̀СВАМ СЕ несв.; разпарчето̀сам се св., непрех. Разг.

Ставам на парчета; разпарчосвам се. Дългата черна рокля се оплиташе около краката ѝ. Тя я разкъса нетърпеливо. Тъканта се раздра като хартия в ръцете ѝ и полата се разпарчетоса около голите ѝ крака. Ил. Илиев, КК (превод) [еа]. Падат дрехи, украшения, след това перука, порцелановото лице се отчупва и открива гол череп .. Фигурата ѝ [на Мадам] се разпарчетосва. ЛВ, 2002, бр. 20, 11.


Източник: Речник на българския език (онлайн)