РАЗПАРЧЕТО̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от разпарчетосвам и от разпарчетосвам се; разпарчосване. БНБ няма да се съгласи нито с доброволна ликвидация на Общинска банка, .. нито с разпарчетосване на акциите ѝ през фондовата борса. Кеш, 2003, бр. 50 [еа].