РАЗПА̀РЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпарям и от разпарям се; разпорване. — Ела, аз черпя… — дърпа го Динков, хванал ръкава му така, че всяка съпротива би завършила с разпарянето му. Др. Асенов, ТКНП, 314. Шивачът се стараеше в своята работа да туря по възможност повече вата, да са яки тегелите, за да се предпази дрехата от разпаряне. Й. Радичков, Скан. [еа]. Щом един луд започне да ти говори за разпаряне на корем и прочее такива неща, макар и да го изрича с най-невинния тон, трябва да поохладиш полемичната си жар. Л. Дилов, НП, 164.