РАЗПА̀САН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпаша като прил. 1. Който е със свален пояс или колан. В каютата влезе Марин, гологлав, разчорлен и разпасан. Д. Стоевски, БКН, 142. Така се случи, че на другия ден Къню завари същия този Ханс да наднича разпасан зад дъсчените клозети. А. Гуляшки, Л, 509. Прекараха го с вързани ръце, / разпасан, без кокарда, без пагони. Т. Харманджиев, П, 15.
2. Прен. Който е неспретнат, небрежно облечен, с неугледен външен вид. Командирите .. тоя път особено старателно провериха частите. Предстоеше им да минат през големия град Надканижа и не трябваше да минат в никой случай нечисти и разпасани. П. Вежинов, ЗЧР, 237. Не ходи никога, Санчо, разпасан и одърпан, защото небрежността в облеклото е признак на объркан дух. Т. Нейков, ЗДК (превод), 338.
3. Прен. Който не спазва ред и дисциплина; разпуснат, недисциплиниран, разхайтен, разгащен. — Няма ред, дисциплина никаква. Точите се като черва. В цялата дивизия няма такава разпасана рота. Л. Стоянов, Х, 42. Селим забеляза, че кипва пак отвратата му към еничарите, тази разпасана сган, която не виждаше по-далеко от казана и пла̀тата. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 489. — Гледам, в частта няма порядък. Това е лошо. — Вярно, разпасани са! — съгласи се с въздишка кандидат-подофицерът. П. Вежинов, ВР, 76. — Време е да спиш! Късно е! — изръмжах назидателно и изгасих лампата. — Разпасана младеж! Ив. Остриков, СБ, 44.
4. Прен. Който е характерен за човек, неспазващ ред и дисциплина; разпуснат, недисциплиниран, разхайтен. Разпасано поведение в клас.
5. Прен. Който води лекомислен, безнравствен начин на живот; разпуснат. — Бегала е при някой си руски офицер, при някой си маскара, Волски! .. Тя е разпасана жена! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 170-171. За да развеселява редките си моменти на бездействие, имаше вземане-даване само с омъжените проститутки, разпасаните вдовици, безсрамните момичета. Т. Радева, ОПД (превод) [еа]. Този млад човек влизал и излизал свободно от покоите на императрицата. Идиотът Клавдий виждал това непрекъснато сноване вън-вътре из спалнята на жена си, но... не му минавало нищо лошо през ума! .. Но по едно време тази твърде голяма интимност на разпасаната му съпруга с красивия млад мъж почнала да не му се харесва много-много, и то не защото ревнувал, а защото се боял за живота си. Г. Куфов, Д (превод) [еа].
6. Прен. Който е характерен за лекомислен, безнравствен човек; разпуснат. Не се миреше с неговите привички за разпасан живот. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 100. — В едно свободно общество и тия [интимните] отношения трябва да бъдат напълно свободни. — Свободни не значи разпасани. Човекът не е животно. П. Вежинов, БГ, 132.
◊ Разпасана команда. 1. Разг. Група хора, които не спазват ред и дисциплина; разпусната сбирщина. Такава, казва, разпасана команда не искам. Който не ще да служи, прав му път, да си върви. Л. Стоянов, Х, 37. 2. Жарг. Разпуснат, недисциплиниран човек. — Да вадиш нож на майстора си? Защо? Защото ти тика зорлем хляба в ръцете. Защото ти направи бележка, че си разпасана команда… С. Северняк, ОНК, 51.
РАЗПА̀САН2, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от разпаша се като прил. За женско домашно животно — разгонен; разводен2. От Гергьовден говедата се пущат на редовна паша. Цяло лято и есен бикът ходи с тях и намира подслон само ако тръгне с некои разпасани крави. ВОВ, 1925, бр. 2, 1.
◊ Разпасана кучка. Разг. Много развратна, безнравствена жена. Гюлфие се скри в стаята се. Не ми се искаше да я срещам, .. Подута беше от плач и очите ѝ светеха от ярост, че тая „разпасана кучка“ [Севда] превзе конака. А. Дончев, ВР, 251. Една разпасана кучка е удавила копилето си и с това е омърсила водата, хляба и пръстта на Брястово. К. Петканов, ДЧ, 368.