РАЗПА̀СВАМ СЕ, -аш се, несв.; разпа̀ша се, разпа̀сах се и разпа̀сих се, св., непрех. Само З л. Диал. За домашно женско животно — разгонвам се; развождам се, размърлям се, развивам се, разбесувам се. — Разпасала се беше [магарицата], бе хора! — развика се дядо Петър. — По магарета е била! Ако е сторила зарар, ще го платя! — дърпаше се той и се мъчеше да се отърве. Хр. Пелитев, ХО, 72. Купи [Вишо] два коня, .., пък когато се разпаси едната от кобилите му, откара я чак в чифлика да се разплоди с породист айгър. Ил. Волен, МДС, 220. Тяхната крава се е разпасала. Н. Геров, РБЯ V, 42.
РАЗПА̀СВАМ, -аш, несв.; разпа̀ша, -еш, мин. св. разпа̀сах, св., прех. 1. Развързвам или разкопчавам и свалям нещо (колан, пояс и под.), препасано около кръст. Двамата въстаници най-напред заведоха циганина при дървото, разпасаха му червения пояс и го вързаха за дънера. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 133. Тотю разпаса колана си и понечи да свали куртката. Ст. Дичев, ЗС I, 214. Хрельо, без да ме погледне дори, скочи от стола, разпаса престилка и я преметна върху лавицата с калъпите. Ст. Чилингиров, ХНН, 85. Често Иванчо, кога как останеше насаме с булката си, да са похвали, за да я направи още по-весела, разпасваше си кемер от кръста, изсипеше напреде ѝ спечелените си на младо време пари, които и преброяваха ведно. Ил. Блъсков, ПБ II, 52. И Калинка ми отиде / на бачко пояс да втъкне. / Тя ми пояс не втъкна, / ами го още разпаса. Нар. пес., СбНУ XLVI, 26.
2. Свалям сабя или друго оръжие, запасано на кръст. Четата се движеше нощно време, но и когато влезеше в някое село или се спотайваше в някой дол, за да преденува, войводата пак не даваше на четниците си да се разхвърлят, да разпасват оръжието си. Д. Талев, И, 273. Страшният хайдутин е свалил войводските си дрехи, разпасал е сабята и седи в една килия в Хилендарския манастир в очакване да бъде въведен в монашество. Н. Хайтов, ШГ, 148. Далматинците, .., са разоръжаваха вече сами. Тие разпасваха от кръстовете си .., револвери, сабли и други принадлежности, които хвърляха небрежно. З. Стоянов, ЗБВ II, 237. Разпаши сабя френгия, / разпаши сабя от кръста. Нар. пес., СбНУ XXVI, 21. разпасвам се, разпаша се страд. Трябва да му ся съблечат [на пияния] дрехите, .., и да ся разпаше или вързаните места да ся развържат. Хр. Данов, Лет., 1869, 117.
РАЗПА̀СВАМ СЕ несв.; разпа̀ша се св., непрех. 1. Развързвам или разкопчавам и свалям от кръста си нещо препасано (колан, пояс и под.). — У него имаше и много пари. Държавни — забеляза консулът. — Турският куршум пробил кемера му и когато Мелас се разпасал след раняването, изсипали се лири. Д. Талев, ГЧ, 58. Две калугерки са боряли, калугерът зел да са разпасва. П. Р. Славейков, БП I, 136. Тодорка ми е слезнала / право през гора у доло, / па се Тодорка разпаса, / девет тканици развила / и се Тодорка обеси. Нар. пес., СбВСтТ, 98.
2. За пояс, колан и под. — отвивам се от мястото, където съм опасан, препасан, и се свличам. Кажат ли ти, че ти се влекат червата, ти кажи: не, разпасал ми се поясът. Ст. Чилингиров, ХНН, 133. Белчину са пояс разпаса, / той на Калинка продума: / „Сестро Калинке, Калинке, / йела ми пояс запаши!“ Нар. пес., СБНУ XLVI, 149.
3. Свалям сабя или друго оръжие, запасано на кръста ми. Шибил се разпасваше и сваляше от себе си пищови с позлатени дръжки. Й. Йовков, СЛ, 15.
4. Прен. Преставам да спазвам ред и дисциплина, ставам разпуснат, недисциплиниран, разхайтен; разпускам се, разхайтвам се. — Ти, Лазаре, много си се разпасал, но само да се мерне отнякъде фелдфебелът Запрян, веднага ще застанеш мирно… Л. Стоянов, Х, 126. — Мисля да вземем такава позиция: няма да одобряваме тази история, но и няма да пресичаме бойния дух на нашите хора, а? Инак съвсем ще се разпашат. Ем. Манов, ДСР, 299.
5. Прен. Започвам да водя лекомислен, безнравствен начин на живот; разпускам се. — Изгубиха се у нас, деде Станчо, старите добродетели. Освободихме се, ама се и разпасахме. Ив. Вазов, Съч. XIX, 12.
6. Прен. Започвам да върша безобразия, своеволия, да постъпвам безогледно, като не се съобразявам с нищо или не се подчинявам на никого; своеволнича. — За тая паплач трябва нагайка, .. — Разпасали са се, нашли село без кучета. Г. Караславов, ОХ III, 217-218. — Тъй, сега ще видят видовден. Разпасали се бяха като кърсердари, като еничари… Ем. Коралов, ДП, 167-168.
◊ Разпасвам си / разпаша си пояса; разпасвам / разпаша пояс. Разг. 1. Започвам да върша безобразия, своеволия, да постъпвам безогледно, като не се съобразявам с нищо или не се подчинявам на никого; своеволнича. Много разпасваш пояса си, ама де да видим. Не забравяй, че син ти е ученик в гимназията и че може да изхвръкне оттам без време. Ст. Марков, ДБ, 56. — Та като съм кмет, аз не мога да си разпасвам пояса, както ми скимне! И аз съм мобилизиран, и аз отговарям пред законите на тая страна. Г. Караславов, ОХ II, 77. М е х м е д: — Не съм забравил нищо! Но теб те блазни големство!... Да, да! Това го виждат всички. Разпасал си си пояса — пиеш, ругаеш хората за нищо… Г. Крънзов, Избр. п, 179. 2. Започвам да се държа предизвикателно, да давам повод, за да се разправят с мене. И своите другари той съветва да не обръщат внимание на личните закачки и хули, да не влизат в препирни с копоите на Младена, които са разпасали пояси и нарочно търсят да вдигнат гюрултия. Т. Влайков, Съч. III, 248. 3. Започвам да водя неморален живот, да развратнича. — Тя, съпругата му де, херцогинята, и приживе на негова светлост си беше една курва, дето еша ѝ няма, а сега пък вече съвсем си е разпасала пояса. П. Незнакомов, СбХС, 246.