РАЗПА̀СВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от разпасвам и от разпасвам се. „Ако в нашата гилдия съществуваше сериозен вътрешен дисциплинарен контрол, нямаше да го има това разпасване на някои нейни членове.“ Банк., 2005, бр. 47 [еа].
РАЗПА̀СВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от разпасвам се; разгонване2, развиване, разбесуване, размърляне, развождане3.