РА̀ЗПВАМ, -аш, несв.; ра̀зпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ра̀зпнат, св., прех. Остар. Книж. Разпъвам; разпънвам. И там разпнахме шатри, развъдихме камили и заорахме земя. А господарите дигнаха срещу нас бранни пълчища — да ни сплашат с меч — дано се върнем. Н. Райнов, Събр. съч. І [еа]. — Вие поне ме познавате, съседе: аз съм кротък човек и не търся разправиите, но ако той дойде в Ерусалим, ще изляза на улицата и ще почна да викам: Разпнете го! Разпнете го! Св. Иванчев, КА (превод) [еа]. Скитникът Евреин, човекът, който се присмя на Христос по пътя Му към Голгота — за греха си е осъден никога да не намери покой. Но когато разпват Иисус, Ахасвер вече е стар. Л. Верих, В (превод) [еа]. Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпнете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град. Библ. [еа]. разпвам се, разпна се страд. и възвр.