РА̀ЗПВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от разпвам и от разпвам се; разпъване. Много пътища водят към царството Небесно, но наистина най-трудният е доброволното носене на кръста към своята Голгота и разпването на самия себе си върху него. Ст. Велчева, С (превод) [еа].