РАЗПЀВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Муз. Който се отнася до разпев. Този маниер на изпълнение се разгърна още по-последователно в широко разпевната, четиричастна „Соната“ от Рахманинов. Култ., 2012, бр. 1, 2.
2. Който се извършва с протяжен глас, като при молитвено пеене. В основата си той [ритуалът] произтича от разпевното четене на Корана. Й. Бибина, ИТЛ І [еа].