РАЗПЀВНО нареч. 1. Като разпев, във вид на разпев (във 2 знач.). Литургия Богу служеха онези, които светът бе прогонил [богомилите]. През тъмни часове на късна нощ ехтяха стихири, възгласи се разпевно носеха, молитви и беседи размътваха тайнствен полумрак. Н. Райнов, КЦ, 73.
2. С протяжен глас, като при молитвено пеене. Под прозорците в сянката седеше някакъв старец и говореше нещо тихо и разпевно. Ст. Загорчинов, ДП, 344. Стихотворните откъслеци, както и част от диалога, се изпълняват разпевно от хора, поместен на една особена естрада вдясно от зрителя. К, 1926, бр. 80, 2.