РАЗПЀНВАМ, -аш, несв.; разпѐня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Образувам пяна в нещо или върху нещо; запенвам. Параходът забълва гъсти облаци пушек и тръгна, като разпени водите. Ив. Вазов, Съч. XVI, 177. Кормчията удари медния диск, окачен на кърмата, и греблата с дружен, мощен замах разпениха водата. А. Дончев, СВС, 14. Натриевият бикарбонат, от една страна, разпенва разтвора, а, от друга, неутрализира киселината на използуваната гликоза. А. Генадиев и др., ТЗ, 124. Газовете преминават през отворите на решетките, разпенват водните пластове и се очистват от механичните примеси. НТМ, 1961, кн. 9, 9. разпенвам се, разпеня се страд. Сега с лека преносима апаратура пенопластът ще се разпенва на самия обект и се впръсква там, където е необходимо. ВН, 1964, бр. 3836, 2.
РАЗПЀНВАМ СЕ несв.; разпѐня се св., непрех. 1. Образувам пяна или се покривам с пяна; запенвам се. — И тази година ще имаме наводнение! — въздъхна един. .. Още сме април, а я го [Дунава] виж как е надигнал гръб и се е разпенил. П. Здравков, НД, 12. Белите вълни се плискали в нозете му, разпенили се и конят облизвал с езика си бялата пяна. П. Йорданова, СЕ, 38. С двете ръце се разтрива хубаво главата, за да се разнесе и разпени шампоанът или сапунът. Г. Георгиев и др., ФПБ, 47. Когато водата е твърда, сапунът не само не се разпенва, но се изразходва и много по-голямо количество. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 78. На Сатаната от яд, от рев се разпениле устата. Ил. Блъсков, ТСР, 23.
2. Прен. Разг. Обхваща ме силно чувство на гняв и започвам сърдито да викам, да се карам, да ругая; запенвам се. Плума се препречи на вратата и се разпени: — Зная, че бързаш да отидеш при Джена. Там при нея всичко ти е наред — и яденето, и пиенето. К. Петканов, ДЧ, 343.
3. Прен. Разг. Започвам да говоря, да викам силно, с голямо въодушевление, ентусиазъм, екзалтация, обикн. в защита на нещо или някого. — Чакай да се посмеем. — На кого? — На нашите дръвници, които след малко ще се разпенят в полза на немците… Сега всички са станали патриоти… Хитлер ще даде на България Беломорието, Македония, Протоците, Цариград… даже колонии! Д. Димов, Т, 134. Работникът със своя ясен глас / говореше, че иде оня час, / когато хората ще бъдат братя. / Но стана някой в първите редици, / разпени се и махаше с ръце. Ламар, СГ, 78.