РАЗПЕНЯ̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпенявя се като прил. 1. Разг. Разпенен (във 2 и З знач.). Киро налиташе върху нея и .. от устата му, като говореше, хвърчаха слюнки. .. за нея, простата жена, стана съвсем ясно едно: между децата ѝ и този разпенявен мъж няма да има мир и разбирателство. Г. Караславов, ОХ IV, 36-37.
2. Диал. Запенен (Н. Геров, РБЯ V).