РАЗПЀНЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); разпѐня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разпенвам; запеням. Пак настана зима, .. Накривили белите си калпаци, камъните пак разпеняха забързаните струи. П. Бобев, ГЕ, 10. разпеням се, разпеня се страд.
РАЗПЀНЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); разпѐня се св., непрех. Разпенвам се; запеням се. Те [водните хълмове] си играят, подиграват се с нашия параход; .., разпенят се и като се спуснат върху парахода, прегърнат го, притиснат го, запляскат и хвърлят елмази нагоре. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 32. Нагоре Арда се разпеня бистра / и рибата от слънцето блести. Ламар, СГ, 96.