РАЗПЕРДУШЍНВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от разпердушинвам и от разпердушинвам се. Към война устремявали събитията, предизвикани в Македония от Тодор Александров. .. И ето, редят се: разпердушинване на австрийската поща в Солун, унищожаване на трамвайното депо в същия град. Хр. Бръзицов, НВЦ, 328-329.
— Друга (диал.) форма: разпертушѝнване.