РАЗПЀРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разперя като прил. 1. За ръце, пръсти, крила и под. — който е широко разтворен, изпънат встрани. Скитникът лежеше до вратата с разперени ръце и хъркаше. А. Каралийчев, С, 37. Черната птица остана с разперени крила на леда, разкъсана от куршума. Ем. Станев, ПЕГ, 43.
2. За опашка и под. — който е разтворен, със стърчащи настрани или нагоре пера, косми. Като паун с разперена опашка слънцето се разхождаше из неговия двор. К. Петканов, БД, 35.
3. За дърво, клон и под — който се разпростира широко настрани. Те [колибите] се гушеха в ниски падинки, .., до някой стар разперен шипков храст. З. Сребров, Избр. разк., 30-31. По билата на бърчината самотно и тъжно стърчаха стари окастрени брястове и се открояваха с всичките си голи и разперени клонове на порозовялото от залеза небе. С. Северняк, П, 25.
4. Който е разтворен, разгънат, разпънат в цялата си ширина. Вълните спят, залени с светлина, / под юлските нажежени лъчи, / не видят се разперени платна / на ладия, ни птица да хвърчи. К. Величков, ПССъч. II, 131. Разперени чадъри. Разперено ветрило.