РАЗПЕРУШЍНВАМ, -аш, несв.; разперушѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Оскубвам перушината на птица. — Добър ден! — повтори котаракът. — Слез да те изям! — Покачи се на дървото! — отвърна му кълвачът .. — Ако е дърво, аз ще се кача и ще те разперушиня, но ти не виждаш ли, че това е бетонен стълб за електричество? Н. Янков, ЧВ II [еа]. ● Обр. — Ще ги разперушиня до един, може и мене си да затрия, ама да знам, че и тях ги няма! — тупна той с пестник, като скочи, заразстъпва се и заразмахва в закана ръце. Ст. Даскалов, СЛ, 204. разперушинвам се, разперушиня се страд.