РАЗПЕТЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разпетлѐя, -ѐеш, мин. св. разпетля̀х, прич. мин. св. деят. разпетля̀л, -а, -о, мн. разпетлѐли, прич. мин. страд. разпетля̀н, -а, -о, мн. разпетлѐни, св., прех. Диал. Разкопчавам петелка или нещо, закопчано с петелка; отпетлявам, отпетлям. Болният требува да седи турски, да си разпетляе дрехите и да ги остави халтаво. Ив. Богоров, СЛ, 75. Това даване именуват напиване. .. Като напият, младоженикът зима, та разпетлява петелките от шията на кумът. БО, 1846, бр. 2, 2. Итра йе била Виша гъркиня:/ Тя си извади златни нафтари, / че [на Никола] му разпетля гюмюш петелки, / та че ги турна в бялата пазва. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 76. разпетлявам се, разпетлея се страд. и възвр. Болният требува да са извади вън на студен въздух, да са разпетляе вредом, да му са пръска образът със студена ледяна вода. Ив. Богоров, СЛ, 93.