РАЗПЍВАМ, -аш, несв.; разпѝя, -ѝеш, мин. св. разпѝх, св., непрех. Разг. Разпивам се. — Разбирам какво се е случило. Отишъл е да разпива някъде и няма да се върне с дни. В. Тихолова, ББ (превод) [еа]. Разпива с мярка, пуши. Г. Гроздев, БК [еа]. След изпита разпихме с приятели в близката кръчма.
РАЗПЍВАМ СЕ несв.; разпѝя се св., непрех. Разг. Черпя се с голямо количество алкохол в компания; разпивам. — А какво ще ми кажете за Фетерик? — Че кой ще иска да се разпива с него? — Не за това ми беше думата. Какво знаете за него? В. Мечков, ИУ (превод) [еа].