РАЗПЍВКА ж. Разг. Почерпка в компания с употреба на голямо количество алкохол; разпиване. След посещението на хирурзите Бури, почувствал се по-добре, настоява да се качи на коня и, както всяка сутрин, да приеме другарите си на разговор и разпивка. Л. Гоцева, КП (превод), 116. Какво правехме, докато бяхме студенти? Живяхме истински — четяхме безброй книги, слушахме прекрасна музика, разговаряхме дълго и разпалено за вечното Изкуство, без да забравяме и насъщните житейски неща — срещи, купони, разпивки. Пл, 2001, кн. 9-10 [еа].