РАЗПИЛЯ̀Н, -а, -о, мн. разпилени. Прич. мин. страд. от разпилея като прил. 1. Пръснат, разпръснат безредно на различни места. Пътищата са посипани с разпиляна слама от скорошната вършитба. А. Каралийчев, ПГ, 153-154. Тя обгърна с поглед стаята и забеляза разпилените папки. Д. Кисьов, Щ, 135. Той се бе загърнал с едно одеяло и едва пристъпваше по неравния калдъръм да събира разпиляната покъщнина. П. Славински, МСК, 34. Разпиленият табун си остана край гората и дребните кончета .. равнодушно се заловиха да пасат. Й. Йовков, Разк. I, 242.
2. Прен. Който се отличава с безредие, неорганизираност, непостоянство. Като го гледах сега така разпилян, така дълбоко затънал в мътните води на парижкия живот, питах се в себе си: ще може ли наистина това момче да се залови най-сетне за нещо трайно, да стъпи еднъж здраво на краката си — с една дума, да стане човек? Д. Калфов, Избр. разк., 138. Ти скокливото врабче / нахранѝ, сестричке! / .. / Рошавото ти врабче / гладно си остана. / То какво ще си рече? / „Ех че разпиляна!“ М. Лакатник, ВП, 26-29.