РАЗПИЛЯ̀НОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на разпилян (във 2 знач.). Трябва да се оправи най-после тази разпиляност, тая неоперативност у нас — каза редакторът, зарови пръстите на лявата ръка в косата си, .., а с дясната ръка, хванала стилото, взе да драска върху бюлетина, положен на писалището. Б. Болгар, Б, 25. Въпреки че асоциативността [в творбата] е доста сложна, не се стига до разпиляност. Ив. Попиванов, Пл, 1979, кн. 8, 177. Съдбата ще ви дарява с шансове, за които дори не сте и мечтали. Прекалената ви разпиляност обаче може да ви попречи да ги видите и оползотворите. ПрС, 2008, кн. 12, 216.