РАЗПЍНАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Разпъвам. Вие ненавиждате евреите и казвате им, че техните прадеди са разпнале Христа? А какво правите вие? Не разпинате ли го и вие сами секи ден и секи час. Л. Каравелов, Съч. VII, 44. Под оние дървета, на които някога си индиецът е разпинал своите неприятели, днес говорат човеколюбиви проповедници и съветоват своите слушатели да бъдат кротки. Знан., 1875, бр. 15, 229. разпинам се страд. Свещениците ни разпинаха се на кръст, божиите храмове бяха осквернени. НБ, 1877, бр. 75, 291.

РАЗПЍНАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Разпъвам се.

◊ Разпинам се на четири. Остар. и диал. Работя пряко силите си, полагам неимоверни усилия. Временното правителство, съставено вече, се разпинаше на четири, за да поддържа действуването на раздрусания и разнебитен от внезапния преврат механизъм на държавната машина. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІV, 1977 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)