РА̀ЗПИСКА ж. Документ, обикн. от кочан, чрез подпис върху който се удостоверява, че нещо (пари, ценности, пратка и др.) е получено от съответното лице; квитанция. — Тогава… тогава, бай Танко, щом е така, брой двесте лева тука, а аз ще кажа на бирника да ти издаде разписка. Чудомир, Избр. пр, 121. Без още да проумее какво точно искаше Саваков от него, защо му дава тия пари и какво именно ще трябва да прави по-нататък, той подписа разписката и прибра парите. Д. Ангелов, ЖС, 55. Той насъбра кочаните с фактури и разписки и ги нахвърля в тясното шкафче с дървена ролетка. Г. Мишев, ЕП, 118. Написах разписка, че отрядът реквизира по опис дванадесет чифта цървули, два килограма мляно кафе и десет килограма захар. К. Видински, НСП, 52. Настоятелството е длъжно да записва имената на пожертвователите и прибраните суми в особена книга и да дава срещу тях разписки с подписът на касиеринът. НБ, 1876, бр. 11, 43. Стокова разписка. Авансова разписка. Колетна разписка. Депозитарна разписка.
◊ Обратна разписка. Спец. Разписка, която се връща на подателя след получаването на писмото от адресата. Документите и уведомленията се изпращат с препоръчана поща с обратна разписка на адреса на управление на лицето .. и се смятат връчени на датата на получаване, вписана в обратната разписка. ДВ, 2007, бр. 97, 19.