РА̀ЗПИСЧИЦА ж. Умал. от разписка. Хазяинът отиде настрана, извади портфейла си, обърна се гърбом, отброи пет банкноти. — Само една разписчица ще ми подпишеш — каза той, като мушна парите в джоба си. А. Гуляшки, Л, 109.
