РАЗПЍТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпитвам и от разпитвам се. Поздравите и разпитванията за здравето минават сърдечно и леко. Й. Йовков, ПК, 173. Майката на Панча изплака очите си .. А старецът се уби от тичане и разпитване — нищо не излезе накрая. Казваха: — Заминал. Г. Караславов, Избр. съч. I, 95. Като разбрали каква е работата, Петко с другарите си при разпитването казали, че те са работници от Драма, уловени невинно по пътя и закарани в Солун. РН, 1905, кн. 4, 176-177.