РАЗПИТВА̀Ч м. Лице, което провежда разпит (в 1 знач.). На всеки един от тия вечни въпроси аз отговарям с всеки един от вечните си отговори. Но отговорът винаги води до нов въпрос и следващият ми отговор — до следващ въпрос, и така с часове, .. Понявга някой от разпитвачите скача внезапно и изревава в лицето ми: — А! Миналия път ти каза друго нещо! Б. Райнов, ГН, 8. Всичко, което момчето каза, беше убедително. А все пак и у тримата разпитвачи оставаше някакво подозрение. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 328. Напразно уверявах своите разпитвачи, че никога баща ми не е ни приимал, ни крил, ни раздавал оръжия. К. Величков, ПССъч. I, 9.