РАЗПЛА̀КАНО нареч. Със силен, продължителен плач. Т и н к а (Разплакано се взира в Здравка.): — А ти, како Здравке, де беше? Ц. Церковски, ТЗ, 124. Веднъж тя изписка възторжено в ухото му „Пусна ме!“, но само миг след това извика едно смъртно ужасено „Аааа!“ и замлъкна сякаш завинаги. Той разплакано я молеше да се обади отново, да каже какво е станало. Л. Дилов, ДРП [еа]. Седеше неподвижна и разплакано шепнеше молитви. От време на време повдигаше крайчеца на роклята си и бършеше очи. Н. Баева, ОВ II (превод) [еа].