РАЗПЛА̀КВАМ1, -аш, несв.; разпла̀ча, -еш, мин. св. разпла̀ках, св., прех. Правя или ставам причина някой да започне да плаче; разревавам. — Аз, сватя, съм баща и ме боли, като гледам как разплаквате дъщеря ми! — каза той с пресипнал глас. И. Петров, НЛ, 144. — Бате, ти забравяш за мама — няма да понесе подялбата. Не искам на старини да я разплакваме. К. Петканов, Х, 94. Стоян бързо се отдалечи — да не би Султана да забележи, че бе пипал малкото и че го разплака. Д. Талев, ЖС, 95. Не се минаха и два месеца, когато захвана да се чува, че Златините етърви я зели на подбив и секи ден я разплаквали. Тем., 1881, кн. 2, 23. Откак си захайдутувал, / колко си села разселил, / колко си попа разпопил, / колко си майки разплакал? Нар. пес., СбГЯ, 25. разплаквам се, разплача се страд. — Та какво човешко има в туй да се разплакват хората? — даваше простор на негодуванието си Станкул. Ст. Марков, ДБ, 402.
РАЗПЛА̀КВАМ СЕ несв.; разпла̀ча се св., непрех. Започвам да плача; разревавам се. Бащата, като слушаше думите, които майката нареждаше една от друга по-жални, разплакваше се и сърцето му се късаше от мъка. Елин Пелин, ЯБ, 34. Удрям си челото о перваза и се разплаквам. Т. Влайков, Пр I, 21. — Боже, боже, кой ли ще ни прибере с три деца? Мама се разплака, тати изгаси лампата и се изправи пред прозореца. Н. Каралиева, ЯЧ, 8. Тя обронила сълзи, припада на майчиний си гроб и тъй жално плакала и наричала, щото всички присъствующи са разплакале. У, 1870, бр. 1, 20. Зорле човек че се насмее, а зорле не може да се разплаче. СбНУ VIII, 235.
◊ Майката (мамицата, майчицата, мамата, верицата, фамилията) ще разплача някому. Разг. Грубо. Употребява се като закана за жестока, груба, безогледна разправа с някого. Брат ми Гранит поклати мрачно глава и рече, че предсказанията започват да се сбъдват. Предния ден някакъв тип в ресторанта на гарата се заканил, че ще му разплаче майката. Й. Попов, БНО, 101. — Само да гръмне някой, мамицата му ще разплача! Л. Стоянов, Й, 133. — Ама още ли сте тука, мори! Ей сега майчицата ви ще разплача! Д. Талев, И, 428. Може би не сте платили данъка / в тези кризни времена. / Бирникът ще ви разплаче мамата — / ний сме правова страна! Хр. Радевски, Избр. пр II, 51. „Сега ще ми разплаче верицата, ..“ — помисли си Боню. Но се излъга. Отдельонният дори премести леглото си до неговото. Кр. Белев, РСК, 69. — Това е най-безобидният ми колега, а общото е, че ми взимаше купони за стола. .. — Не знам какво ти е взимал, но ако се обади още веднъж, ще му разплача фамилията! Й. Попов, СЛ, 17. Разплаквам / разплача дете в (у) майка; разплаквам / разплача <и> дете в майчина<та> утроба. Разг. Върша големи жестокости, не щадя никого; издевателствам. Дете в майка бе разплакал Саадулах ефенди, почти нямаше село, махала и колиба, където да не са виждали зулумите му или да не са чували за тях. Б. Геронтиев, Б, 91. Али Пехливан махна с ръка, закряска. — Вие ги [хайдутите] криете и храните. Живи ще ви одера, селото ще запаля. Дете в майка ще разплача. На кол ще ги набуча, на огън ще ги опеча! К. Петканов, Х, 146-147.
РАЗПЛА̀КВАМ2, -аш, несв.; разпла̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разпла̀кнат, св., прех. Диал. Разклащам, разлюлявам (вода, море и под.). Ако тозчас подир отхлупването на свещта налеем в чашата малко бистра варовита вода .. и я разплакнем, то водата, която беше отначалото бистра, в този случай ще се помъти. Н, 1881, кн. 2, 160. Търкулили бъчвата в морето и я оставили. Наскоро духнал един силен вятър, разплакнал морето и закарал бъчвата навътре. Нар. прик., БНТв ІХ, 414. разплаквам се, разплакна се страд.