РАЗПЛА̀ТА ж. 1. Само ед. Отмъщение, възмездие. Недоволството им [на бедните] растеше и се превръщаше в силен гняв, в яростна злоба, .., в жажда за мъст, за борба и разплата, в някаква горчива радост. Д. Талев, ГЧ, 30. Ние сме се събрали да се готвим за кървава разплата с турските властници, за да изгрее свободата за нашия народ! Д. Марчевски, ДВ, 92. Идеше часът на всеобщото народно въстание, на последната разплата с врага. З. Сребров, Избр. Разк., 44. Правиш поразии навред по селата. Ала дойде вече денят за разплата. С. Ангелов, ХЛ, 15. Напред, неотстъпно, другари, / напред в неотстъпна борба: / часът за разплата удари / и бойна засвири тръба. С. Румянцев, Ст, 29.
2. Остар. Заплащане. Означената школска такса, .., е определена само за поддържание на заведението: за разноски, които ще стават ежедневно, като напр.: разплата за послуга, харчеви за всякакви поправки. Н. Павлович, ЗЖ, 9.