РАЗПЛА̀ШВАМ, -аш, несв.; разпла̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Подплашвам множество хора или животни, които се разпръсват на различни страни. Излизаме от старите върбови гори на „Опашката“, пресичаме дълбоко гърло, разплашваме сойките на „Братиняновата греда“ и излизаме на „Дурука“. М. Тошков и др., НР II, 124-125. После се упътих срещу течението, за да търся друго подходящо място, тук нямаше смисъл да замятам повече. Пляскането на едрата риба бе разплашило останалите и трябваше дълго да чакам, за да се успокоят. ЛР, 2003, кн. 10 [еа]. Тъмен се облак зададе, / дор два го орла водеха / и за Стояна питаха: / — Де стои Стоян чорбаджи, / чорбаджи, още мандраджи, / стадото да му разплаша, / млякото да му попраша; / да знае и той, да помни, / кога е орленца избивал. Нар. пес., СбВСт, 258. Да си вземеш коня Трошигора — / той во гора юнашство показва, / ке го караш по гора зелена, / ке преломи гора кичовита, / ке разплаши горски самодиви. Нар. пес., Ив. Бурин, ЮЯС [еа]. разплашвам се, разплаша се страд.