РАЗПЛА̀ЩАМ1, -аш, несв.; разплатя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Плащам изцяло това, което дължа; изплащам, издължавам1. Мама .. започна да нарежда от кого какво сме взели на вересия. При всяко казване тати отделяше по няколко гроша и ги слагаше покрай възглавницата. .. След туй ме накара аз да разплатя дълговете. Ст. Чилингиров, СБД, 71. — Скоро селяни свикайте / стоката да му продадем, / стоката, ниви, ливади — / да си даване разплати. Ц. Церковски, Съч. II, 114. Той почел за грях да ядат лакоми гозби, кога още не са си разплатили длъга. БК (превод), 21. Та си е собрал дружина, / та им разплати айлъци, / та си дома отидоха. Нар. пес., БНПБрМ [еа]. разплащам се, разплатя се страд.

РАЗПЛА̀ЩАМ СЕ несв.; разплатя̀ се св., непрех. 1. Уреждам задълженията си, като плащам всичко, което дължа, или на всички, на които дължа; изплащам се, издължавам се. Всеки такъв „народен“ тютюнджия даваше на вяра тютюн на съотечествениците си, с блага надежда, че ще му се разплатят при по-добри времена. Ив. Вазов, Съч. IV, 4. Когато получаваше заплатата си, той се отбиваше първом в печатницата, разплащаше се за списанието и на други места и каквото останеше от заплатата, донасяше го вкъщи. П. Гинчев, СбЦГМГ, 32-33. Целият приход от литературното четене беше сто двадесет и пет лева. Венецов се разплати на печатницата, на хотела и за път не му останаха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 50. Разплащай ся сега, рече той, тука е такъв обичай, аз гощавам, а ти плащаш. Ел. Мутева, РБЦ (превод) 110. Задлъжня Стоян, Стоене, / педесе и пет кесии, / кесии дребно дукати. / .. / Стоян Керанки думаше: / .. / От какво ша са разплатим, / ха да продадем децата, / момчето и момичето. Нар. пес., СбГЯ, 36-37.

2. Прен. Отмъщавам на някого за сторено ми от него зло, несправедливост или нанесена обида. „Днес е денят — каза той, — в който ще да докажем, че знаем да се разплащаме с общия тиранин на християнството.“ Ив. Вазов, Съч. VI, 101. Две години Кръстевица беше слушала нечистите хорски подмятания. Сега дойде време да се разплати за всички обиди и мъки. Г. Караславов, ОХ, 422. И изведнъж се разнесоха човешки охкания и стенания: навярно Синана се разплащаше за преживените страхове, повалил е непознатите и ги бие. А. Страшимиров, А, 174. Баща ти са обесили, ти едва си останал жив. Сам казваш — за много има да се разплащаш. В. Андреев, ПР, 78. — Е, добре! Аз съм бил изпаднал в едно такова обстоятелство, .., и вий видите, че аз съм се разплатил добре… — Да, с един куршум в плешката… (превод) Ч, 1875, бр. 3, 141.

РАЗПЛА̀ЩАМ2, -аш, несв.; разплатя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Разгъвам, раздиплям. Трябва да обуе панталоните. Взе ги. Разплати ги. Миришеха на ново. Т. Харманджиев, Т, 158. Гонсалви предпазливо разплати парцалчето. Г. Угаров, ПСЗ, 40. Кантонерът ги изгледа усмихнат, разплати широко вестника и още по-увлекателно зачете. Ст. Даскалов, ПЯ, 118. разплащам се, разплатя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)