РАЗПЛА̀ЩАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разплащам1 и от разплащам се. — И кога мислиш да ми се изплатиш?... — Длъжен няма да ти остана, ефенди. И мисля, че скоро ще стане разплащането. Б. Геронтиев, Б, 93. При разплащането тато остава да дължи Хаджи Павлу една доста почтена сума. Т. Влайков, Пр I, 103. Ако ли пък ги [пленниците] срещнеше някой от горските разбойници — един от тях жив не би останал, че много стари грехове имаха те за разплащане. О. Василев, ЗЗ, 59. Банкови разплащания. Електронно разплащане. Разплащане в брой. Разплащане с кредитна карта.
РАЗПЛА̀ЩАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от разплащам2 и от разплащам се; разгъване, раздипляне.