РАЗПЛЀСКВАМ, -аш, несв.; разплѐскам, -аш, св., прех. 1. С плескане1, удряне правя нещо да стане по-тънко, изтънено, като се разширява встрани; разплясквам. Тя разплескваше хляба и, .., бързаше да го отнесе, за да не закъснее за първа фурна, когато хлябът се пече най-добре. Ив. Хаджийски, БДНН II, 112. Шойлев беше доста дребен човек, .., та се чудеха людете как въртеше и той тежък чук при голямата наковалня, когато разплескваха разжарените пити бакър. Д. Талев, ПК, 321. Той ядеше и пиеше непрекъснато, .. и макар с набъбнали бузи и наситен, разплескваше с пестница гърба на една сушена риба, която бе грабнал от чардака. Ст. Загорчинов, ЛСС, 157-158. Замесила Рада тесто за пресни погачи .. Измеси тестото, разплеска погачите, .., па ги зарови у жаравата. М. Георгиев, Избр. разк., 80. Разплескайте лепилото на рула и ги сложете отдолу на всеки жлеб, намазан предварително с маслен лак. НТМ, 1961, бр. 3, 17.
2. Неодобр. Размазвам небрежно нещо върху някаква повърхност. Юлика припряно разплескваше крема по лицето си. Д. Кирков, ЛА [еа]. разплесквам се, разплескам се страд. Занитваните детайли се притискат силно един към друг. След това стъблото на нита се разплесква с чук, като броят на ударите трябва да е минимален. Т. Драгостинов, СМЛЕЕ (превод), 43. Счезванието у металите може много да ся усили, ако ся размесят, сир. ако ся стопят повече метали на едно място или ако ся коват излегка или ся разплескват. Й. Груев, Ф (превод), 32.
РАЗПЛЀСКВАМ СЕ несв.; разплѐскам се св., непрех. Ставам плосък вследствие на плескане, удряне. Артьом взе тежкия чук до наковалнята, замахна силно над главата си и удари. .. Полентовски обръщаше под мощните удари нажеженото парче и желязото послушно се разплескваше като размекнат восък. Л. Стоянов, ККС (превод) [еа]. Удряте още един-два пъти с чука. Този път обаче по-леко. Шийката на ролката се разплесква встрани и ролката остава занитена здраво за платката. РТ, 1966, кн. 10, 306.