РАЗПЛЍТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разплитам и от разплитам се. Срязах през средата двата ръкава с намерение да ги пришия по-изкъсо. Но ги срязах неравномерно и започнах да ги изравнявам чрез разплитане. Тарас, СГ, 9. Сутринта, преди да тръгна на работа, тя ме помоли да отида в тази сладкарница и отдалече да наблюдавам какво ще стане .. Бях се включила неочаквано в разплитането на тази интрига и не биваше да оставям старата жена сама. Ел. Огнянова, НШ, 91. Има и трети вид хора, .. Онези с високите чела, .. те са съзерцателният тип, мислителите, мечтателите, носителите на богата душевност, за които разплитането на един спор не означава да размахваш на четири страни тежкия боздуган. К, 1983, кн. 10, 14. Разплитане на загадка.