РАЗПЛО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. дни, прил. Който се отнася до разплод (в 1 знач.); развъден, разплодителен. От 1 декември нататък (поради напредването на бременността) у нас клането на женски животни в разплодна възраст до приключване на агненето се забранява. Кр. Генджев и др., К, 71. „Възраст на бракуване“ е възрастта, след която разплодното животно не може да се възпроизвежда. ДВ, 2007, бр. 66, 152. Характерно за мулетата е това, че те не могат да създават поколение и за да се поддържа необходимият им брой в даден район, е необходимо винаги да се отглежда достатъчно разплоден контингент от магарета и коне. К, 1973, кн. 8, 24. Разплоден добитък. Разплодни кокошки. Разплодни жребци.