РАЗПЛО̀ДНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Зоотехн. Животно, което се използва за разплод (в 1 знач.). Последователно кръстосване. При него животните от първо, второ и т. н. поколение се покриват с мъжки разплодници от породата подобрителка. Осн. сел. стоп. VIII кл, 127. Въпреки че близкородственото кръстосване води до израждане, то се практикува за закрепване в потомството на ценна наследственост, особено за отделни разплодници. ОБиол. Х кл, 69. Във високопродуктивните развъдни ферми .. главна цел е производството на разплодници, които със сигурност да предават ценните си качества на потомството. Н. Платиканов, Пр, 1952, кн. 6, 4. Пръчът, както е известно, нито дава мляко, нито пък месото му струва, та всеки мълком се надява другият да завъди пръч, .. и в края на краищата остана си селото с оня единствен престарял мъжкар, който миналата зима се пресели неочаквано в царството небесно. И така по Димитровден, когато дойде време козите да се пърчат, Яврово се озова без разплодник. С. Янев, БРЖ [еа]. Количеството на домашните животни е голямо, но те са дребнави и развъждани главно за кожи, без да се обръща никакво внимание на избирането на разплодници. Бълг., 1902, бр. 527, 2.
РАЗПЛО̀ДНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Стопанство, ферма, където се разплождат, развъждат животни; развъдник. — Ще стана укротител на вълци! Какво ще кажете, ако направим тук един разплодник за вълци? Ха! Ха! Ха! Гениална идея! Г. Стратиева, ЧД (превод) [еа]. Разплодник за расови жребци.