РАЗПЛОДЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от разплодявам и от разплодявам се; разплождане. Гордите бели отсега се стряскат за бъдещето, когато негрите чрез силно разплодяване ще образуват грамадна сила и ще имат значителен глас в решаване на съдбините на Щатите. Ал. Константинов, Събр. съч. І [еа].