РАЗПЛУ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от разплувам се. Сокуров показва света на късното Средновековие, където близостта има само физически измерения — тя е общуване между тела, полове, коне. Тялото на Луцифер — едновременно продълговато и разплуто, е визуалният образ, с който режисьорът кръщава всеобщото физическо разливане и разплуване — гигантски търбух от глина и плът, който на вълни превзема стаи, равнини, континенти. Култ., 2012, бр. 16, 9.