РАЗПЛУ̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Изгнил, разложен, разкапан. Хамлет: — Колко трябва да лежи човек в земята, докато изгние? Първи гробар: — Вярвайте ми, ако той не е загнил още преди да умре — тъй като в днешно време често ни падат готови разплути трупове, които едвам утрайват до заравянето, — тогава той ще ви принуди да го чакате с някакви осем-девет години. Гео Милев, Х (превод) [еа].
2. Прен. Който е много покварен, стигнал е до пълен морален упадък; загнил, прогнил, гнил, разложен. В това разплуто общество той беше призван от бога да тури ред. Затова нямаше да се спре пред нищо. П. Бобев, МА [еа]. Кръвта на мнозина боляри и войводи, които не ѝ се харесваха и не одобряваха нейната [на царицата] разплута власт над царството и които тя коварно изби, не ѝ дава мира… Кр. Велков, В [еа].
3. Който е силно обезформен, загубил е нормалните си очертания, обикн. поради напълняване, подпухване. Споменът за разплутото туловище и увисналата гуша на монаха — свидетелства за живот, прекаран в гуляи на богаташки трапези, накара Конрад да потръпне, все едно го виждаше пред себе си в момента. Н. Кръстева, ФЗ (превод) [еа]. Черните му очи, почти скрити от гънките тлъстина на разплутото му лице, изразяваха любопитство, но не и паника. М. Димитрова, Б (превод) [еа]. Разплута плът. Разплут корем.