РАЗПЛЮЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разплющя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. разплющя̀л, -а, -о, мн. разплющѐли, св., прех. Правя нещо да започне да плющи силно. Усещаше как свирепият вятър шиба краката му, разплющявайки панталоните му. Т. Стоянов, К (превод) [еа].

РАЗПЛЮЩЯ̀ВАМ СЕ несв.; разплющя̀ се св., непрех. Започвам да плющя силно. Вятърът задуха силно и знамето се разплющя.


Източник: Речник на българския език (онлайн)